Има хора, които са белязани от историята. Те не само участват в нея, но и я правят. Правят я съобразно своите убеждения, с цената на всичко, без оглед на евентуални негативни последствия за самите тях. Дават всичко, често и живота си. Мнозина не получават признание за саможертвата си, а напротив. Биват обругани и анатемосани, а у техните поколения е насаждано чувство на вина и срам от своите предци. Такъв е известният в близкото минало русенски адвокат Иван Хаджииванов.
Той е противоречива личност. Според политическата конюнктура е характеризиран по коренно противоположни начини. За дълго време човекът, награждаван за участието си в трите войни, които България води в началото на ХХ век, е обявен за народен враг. Активен член на Вътрешната Добруджанска Революционна Организация и на Военния съюз, превърнал каузата за присъединяването на Добруджа към майка България във висша
цел на живота си, през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, той влиза в смъртни политически схватки със силите, които според него предават националните интереси. В крайна сметка, това коства не само неговия живот, но опропастява и живота на семейството му. Съпругата му Недялка Рибарова-Хаджииванова е интернирана, а единственото им дете е спасено, благодарение на това, че е осиновено от своя вуйчо Михаил Силаги, син на известния възрожденец Георг Силаги. Родителите на Иван Хаджииванов са Петър Хаджииванов и Тонка Винарова – потомци на два достолепни български рода – този на Вълчан войвода по бащина линия и на Никола Станев-Шарапчията по майчина линия.